Някои хора нямаха никакъв вкус. С всичкото това червено и златно по стените и пода, стаята изглеждаше така, сякаш фея беше повърнала върху мебелировката, с други думи помещението бе умела реплика на покоите на Краля Слънце. Комбинацията от розово и неоново зелено бе къде, къде по-свежа и модерна, а да не споменаваме колко добре се връзваше със бледосинята баня в съседство. Изобщо ако зависеше от Чък, домът на братята щеше да придобие вид на къща за Барби, по простата причина, че като беше малък, най-голямата му мечта бе да прилича на въпросната пластмасова дама. Не, той не искаше да е момиче, ала още от четиригодишен Чък изпитваше известна доза възхищение, граничещо с непринудена завист към пластичността на русата кукла и тайно си мечтаеше да бъде като нея. За наше огромно съжаление, Чък не успя да осъществи плановете си да стане велик балетист-актьор-певец, но пък много скоро откри, че притежаваше завидни умения в сферата на дезинфекциращата индустрия и, че с прахосмукачка в ръка изглеждаше шемтно секси, а пък хванеше ли парцала, децата в квартала припадаха по него. Ето защо нашия герой преосмисли попрището си и заработи като личен доген на Братството, което да отбележим, почти докара домакинството до фалит. Братята просто не виждаха истинската стойност на изисканата храна и упорито отказваха да се хранят със суши, ползвайки розови клечки. Да. Чък не признаваше другите цветове от гамата. И именно поради тази причина бе заклет фен на Том Круз и филмографията му.
-Тез хора просто не ме слушат. Ма какво ще му стане на Рот ако си сложи малко балсам за устни? Не, по-добре не, че Фриц ще вземе да му налети и тогава ще стане една … Ами Фюри? Като го видя с таз неговата хубава косица по коридорите и си казвам „Ей, Чък, ама я вземи да накараш хубавеца да си поизправи таз грива.“.-Чък всъщност обожаваше работата си, но да се оплаква на себе си му доставяше много по-голямо удоволствие. Точно в този момент, докато лъскаше бронзовите статуи на Рот от седемнадесети век, нашия герой отново изпадна в едно от онези настроения, в които единствено си мрънкаше под носа и от време на време крещеше „Аз съм малка пеперудка“. В този момент имаше само един човек, способен да се конкурира с лудостта на Чък, но той едва ли бе наблизо.
-Вишъс пък трябва да си смени ръкавиците. Пурпурното ще му тича. Или пък може би бледорозово? Ох, пак се размечтах.
Готово. И последната статуя в безвкусната стая беше токова добре излъскана с такова майсторство, че Мистър Пропър би си подал оставката. Чък отстъпи крачка назад, оцени работата си и щом реши, че всичко беше перфектно, врътна дупе и затопурка към следващата стая, която можеше да оплюе на спокойствие.