ПОДРОБНО ДОСИЕ
име:Саня
възраст:19
отрицателни черти:наивна, страхлива
предимства:хладнокръвна, състрадателна
лик:Kristen Stewart
име:Саня
възраст:19
отрицателни черти:наивна, страхлива
предимства:хладнокръвна, състрадателна
лик:Kristen Stewart
-Наистина е досадно да шпионираш толкова скучен човек.
Джордж свъси вежди и опря глава на изпокъртената стена. Мравка полази по ръката му, но той дори не си направи труда да я махне. Седна на земята сред останките, сред мизерията, сред боклуците, сред мишките. Там, където всъщност му беше мястото-при злите, безкрупулни, но най-страшното-непоправими човеци. Тези, които грешаха, но не осъзнаваха или не искаха да признаят какво са сторили, тези, които лесно забравят злините, причинили със собствените си ръце. Вдиша дълбоко мръсния въздух, напоен с миризма на готвено и изгорял газ. Ловко извади кутията с цигари от джоба на протритото си сако. Взе една.
-Смит, имаш ли огънче?
-Ето.
Малкото пламъче огън засия в тъмното. Джордж вдиша никотина и някакво неопределено чувство на бодрост го заля. Цигарите действаха безотказано, вредно, но поддържаха онази злокобна енергия и въодушевеност, които го правеха зловещ. Издиша облак дим право в лицето на събеседника си.
-Спри, Джордж. Знаеш ли всъщност защо още пази шалчето?Пратихме й го преди месец.
-Елементарно е. Това е последната улика от нейните врагове, тоест ние, иска да знае кои сме, да си платим, да ни завре в миша дупка.
Смит се стресна и изражението му наподобяваше това на малко дете, след като са му разказали страшна история. Отдръпна се и се свлече на земята,на отсрещната стена. Не бе голямо разстоянието между тях-намираха се в тясна улица, за която никой не би се сетил. Бинокъл висеше от врата на Джордж и се поклащаше в ритъм на неговото дишане. На пръв поглед не предизвиква подозрения, по-скоро отвращение. Когато видете просяк на улицата какво изпитвате?Съжаление?Малко биха го почувствали. Замислете се. Онова чувство, което ви подсказва да стоите възможно най-далеч от този човек.
Джордж беше човек без съвест, което му помагаше през всичките тези трудни години на нищета и кървави убийства. Детството му беше основата на характера му, който го изграждаше като личност. А, ако въобше хора като него са достойни да бъдат назовани като личности. Смит беше страхливия, безличен и невзрачен като мишка, невидим, но знаеш, че е там и в тялото ти прониква неописуем ужас. Господарят го държеше само заради способността му да се притаява, да се промъква. Иначе да спи три метра под земята вече.
-Става.
Смит подскочи и не отдели поглед от стройната фигура на жената. Изгаси лампата и отиде в спалнята.
-Ами сега?
Джордж сковано вдигна рамене и допуши цигарата си. Хвърли я на земята и я стъпка с ботуша си. Изхрачи се и избърса носа си с ръкава.
-Прибираме се.
Двете тъмни фигури се отдалечиха с бавни крачки от къщата и влязоха в първата кръчма, която бе странно притихнала и смълчана.
Влезе в стаята. Остана в тъмното няколко минути, след което се строполи на леглото, продължавайки да стиска шалчето. Кокалчетата й бяха побелели, очите й подпухнали, а устните й свити в права линия. Лицето й бе по-бледо от обикновено и очите й изглеждаха още по-големи и по-уплашени като на новородено котенце.
-Трябва да се справя. Сама.
Отсече думите и те потънаха в забравата на тишината и съня. Положи уморено глава на възглавницата, а под одеалото си стискаше нож. Не биваше да я хващат отново неподготвена. Затвори очи след часове будуване, а когато заспа кошмарите я посрещнаха.
-Ще можете ли да ми помогнете или не, шефир Бракстър?
Стисна решително ръце и го изгледа остро. Не обичаше заобикалките, а времето й беше ценно. Те не чакаха и щяха да я убият. Знаеше това, но хладнокръвието и шока я държаха в нормално състояние. Червеното шалче бе захвърлено на бюрото, върху хилядите книжа и неподписани документи. Въздухът бе тежък и дори отворения прозорец не разпръскваше противния аромат на евтин одеколон и развален плод.
Мълчанието се проточи. Бе готова да стане, посягайки към парчето червен плат, когато ръката му сграбчи нейната в силна хватка и бе принудена да се върне на мястото си.
-Ще ти помогна, но не разчитай да го хванем. По думите ти личи, че не си имаме работа с аматьори. Разкажи ми всичко.
„Беше средата на март. Кучетата й търчаха весело в двора на къщата й, а баба й се бе прибрала след тежка операция. Взе пазарската чанта и се отправи до могазина. Беше далеч, на няколко километра и щеше да се върне чак привечер. Не се страхуваше от тъмното, макар видът й на крехка жена, беше силна и смела, а и кучетата веднага щяха да надушат опасността. Този път не взе никое.Коби беше доста палав напоследък.
Връщаше се, а хладния пролетен въздух изпълваше дробовете й. Лицето й бе грейнало, а крачките й бяха бодри и изпълнени с радост. Нямаше хора, но градчето бе малко и не очакваше друго. Зави рязко. Нечии фарове на кола осветиха пътя й. Бяха зад нея. Ако още тогава знаеше какво предстои, щеше да се самоубие. Да пропусне целия този ужас в живота си.
Те бяха безмилостни. Наблъскаха я в багажника, завързвайки устата, ръцете и краката й с червени парчета от плат. Не знаеше колко време е минало. Всячески се опитваше да остане хладнокръвна и да не изпада в паника. От джоба на дънките й се подаваше тризъбо ножче. Издърпа го с ръце и отряза шалчетата. Остана неподвижна. Когато колата спря знаеше какво да направи. Молеше се само да не е подценила враговете си. Багажника се отвори. Беше тъмно, чуваха се мъжки, плътни гласове. След малко се отдалечиха и бавно излезе от колата, пропълзя и се скри в близките храсти. Усетиха се бързо. Но тя вече бе в безопасност. Видя лицата им. И искаше да си платят.
Но те също знаеха коя е. Пращаха й червени шалчета по пощата, пред вратата, по двора, на работа. Държаха я в страх, дори от тъмното се боеше, но не можеше с никого да сподели страховете си. Онези щяха да разкъсат с ръцете си всичко, което им беше по пътя до целта.
Тя също знаеше доста неща. Той беше маниак. Извратен маниак, който отвлича млади жени, задушава ги с червени шалове и ги погребва една до друга в парка. Не беше сам, не действаше сам, но винаги имаше чувството, че е до нея. Той нямаше да се откаже, докато не я хванe. А тя не мислеше да му се даде лесно.„
РАЗЯСНЕНИЯ
Убиецът не е просто садистичен човек с извратено подсъзнание, а вампир, който си устройва забавления.
Убиецът не е просто садистичен човек с извратено подсъзнание, а вампир, който си устройва забавления.
