Ейприл Толедо.

|Ейприл Толедо|16|Цивилна|
Ейприл. Историята и е като на всяко едно обикновенно извистно момиче в гимназията. Красива една от най- желаните. Богата. Съвършен живот. Но един ден тя просто се събуди и в този ден целия и живот се преобърна. Още със закуската знаеше, че днес нямаше да е успешен ден.
- Мамо...защо няма мюсли!? - провикна се Ейприл от кухнята, като нервно показваше празната кутия на майка си.
Попринцип Ейп беше много нервна и обичаше всичко да става на момнта, а това много не се нравеше на майка и. Тънките, сякаш гумени устни на майка и се свиха в една линия и без да се движат изрекоха:
- Отиди и купи!
Ейприл я погледна злобно и захвърли кутията на една страна. Тогава баща и влезе в стаята..отново пиян..целият зачервен от спиртни напитки гледаше ве пространството като пълен дебил. Това се въртеше в мислите на Ейп, но тя сметна за добре просто да не казва нищо, защото все пак трябваше някой да и даде пари за училище.
След дълъг разговор с баща си относно увеличаването и на джобните тя излизе усмихната от бялата си къща с перфектно оформена градина и се запъти към частното си училище.
Деня мина както обикновен нищо особено. Няколко момичета провокираха Ейприл да се ядоса, защото тя така или иначе имаше доста слаби нерви и лесно се ядосваше за най- малкото нещо. След това отиде с най- добрата си приятелка на разходка. Ели. Но тогава...някой просто..простреля Ели в гръб. Очите на Ейприл се разшириха. Не знаеше каво да прави. Беше уплашена. Дали да бяга или да остане тук..и в двата случея беше ясно, че с Ели е свършено. Горещи сълзи запариха в очите на Ейп, но тя ги преглътна и започна да се оглежда.
Прибра се в дома си след като даваше показания за смъртта на най- добрата си приятелка, но изглежда общуването и с полицията не беше до тук. Къщата и цялата беше заобиколена от полицейски коли. Бързо с лакти си проби път между въоражените мъже...но не биваше. Пред нея се изписа най- лошата и възмутителна гледка. Родителите и...мъртви. Заколени. Тук вече Ейприл беше безсилна...строполи се като труп на земята и зарови лице в ръцете си и започна да хлипа.
1 година по- късно.
Ейприл вече беше свикнала да се оправя сама. Беше станала по- добросърдечна и помагаше на всеки който имаше нужда. Беше си намирила работа като барманка в един доста елегантен бар и си изкарваше прехраната, макар, че не беше нужно имаше достатъчно пари . Но тя искаше да е самостотелна.
Грижеше се сама за себе си. Беше подредила къщата си по свой вкус. Навсякъде имаше снимки на семейството и и на Ели..така си спомняше, че те винаги щяха да бъдат до нея. Но това далеч не беше края на таи истирия..тя щеше да намери убийците ще ги накара да си платя прескъпо.