Апартаменът на Боби и Клинт;

„Никога не съм бил добър в готвенето.”Клинт полудяваше.От часове наред това бе единствената мисъл, свободно движеща се из изпразнената му глава.
Още от най-ранна детска възраст разкашкваше сместа за палачинки до такава степен, че въпросното вещество можеше да мине за медуза или някакъв вид извънземно мекотело.Но не и савършеното кулинарно произведение.От този факт със стрелкичка много лесно можем да изнесем на нов ред следния извод:веригите за бързо хранене му бяха на бързо избиране.Естествено, енергийната стойност на продуктите от въпросните заведения изобщо не го притесняваше.Дали защото от преследването на злото сваляше килограми изключително лесно, или поради някаква друга неразгадана причина, висяща свободно в пространството, няма абсолютно никакво значение.Но днес беше различен ден.И изказването не касаеше необичайно високите температури за тази част от годината, нито дори промоцията в местния супермаркет, чийто лозунг гласеше”две марули на цената на една, а сега и с подарък изящна поставка за домати”.Не.Касаеше Клинт.Съпругата му.И един нещастен гълъб, свил гнездо няколко етажа над апартамента на младата двойка.Тиганът бе на котлона, сутрешната емисия по Си Ен Ен бе към края си, а той..е, той се катереше по един перваз.Трудно изпитание на моменти неловко.Госпожа Хавърс, наемателката над тях имаше някаква развита мания да се разхожда по прозрачно бельо и със странни макове в косата.В момента, в който бе забелязала Клинт върху перваза си бе издала толкова хриптящо стържещ звук, че в момента еколозите пътуваха насам с идеята, че рядък вид морж ражда деветата си рожба.Изненадата на нашия герой бе пъти по-ужасяваща обаче.Да речем, че след подобно разкритие относно гардероба на госпожа Хавърс, той надали щеше да гледа на нея по същия начин.Надали изобщо щеше да я гледа.Както и да е.
Беше само на милиметри от целта си.Прехвърли крака и тупна глухо върху площадката, която представляваше терасата на семейство Адамс.Или поне той ги наричаше така.Взе яйцата и реши, че после ще обстрелва гълъба.После най-спокойно влезе в апартамента на съседите си, поздрави ги сухо и излезе също толкова необезпокоявано както и беше дощъл.
И така, тридесет и три минути по-късно той обръщаше втория омлет.На врата си носеше престилка „целуни готвача”, а сутрешната емисия от Си Ен Ен бе заменена от кулинарния канал и Жак Пепен, който в момента изнасяше изключително важна леция затова как не трябва да се реже люта чушка в полеви условия.

Боби обичаше утрините, в които S.H.I.E.L.D. не бяха настроени на "омг, спасявай света ВЕДНАГА" и реално всички злодеи нуждаещи се от контрол си имаха група от агенти, с които да се оправят. Можеше да го счита за свободен ден, ако директор Фюри не я събудеше в четири с поредното "невероятно" предложение. Минеше ли кротко този час от денонощието наставаше мир и ако Клинт бе наблизо и не го последваше същата съдба... идилията се оказваше пълна. Младата жена с радост се гушваше в странното подобие на съпруг, което бе завъдила от съвсем скоро, и светът си идваше на мястото.
Сега обаче нямаше Клинт да я топли в леглото и чаршафите стояха хем студени, хем безинтересни. Сънят бързо напусна тялото й щом реализацията се настани и за госпожа Бартън денят официално започваше. Не, не и без кафето и някаква лека закуска. Във въздуха се носеше почти апетитната миризма на пържено, но стомахът й се възпротиви. След като живееха сами и тя току що ставаше, то тогава... о, не. Клинт правеше опити да готви отново.
Боговете все пак не бяха милостиви.
Оценяваше опитите му за развитие, но някой неща просто не бяха писани да се случат. Мъжът й имаше разнообразни таланти, но кулинарията не бе сред тях. Не можеше ли да ограничи ежедневието си до това да сее правосъдие и да я кара да се чувства щастлива? Караха на младоженското си щастие, но дори по време на меденият месец някой неща не можеха да се толерират изобщо. Младата жена се опита да въведе ред в буйната си руса грива, но без гребен подобна мисия бе напълно невъзможна за изпълнение. Карай да върви, Клинт и без това я харесваше повече така.
Халатът й бе хвърлен в страни по неясни причини и Боби го омота набързо около полупрозрачната си нощничка. На няколко места тялото й бе бинтовано солидно, личаха белези от неотдавнашно сражение, но щетите не бяха нищо особено. Натъртвания и леко парване от куршум- реално нищо, което да остави белези. Не я и болеше, но въпреки всичко господин Бартън се бе оказал жертва на желанието да се грижи за нея. Не беше ли сладко? Вероятно и сегашните кухненски приключения имаха някаква връзка, но границите си бяха граници.
- Клинт? - босите й крака изшляпаха в посока на кухнята, следвайки миризмата. Можеше да се движи абсолютно безшумно в облекло от кожа, латекс и високи токове... но беше ли си вкъщи с удоволствие ходеше като слон и това носеше само удоволствие. Това бе личното им убежище, малкото им семейно леговище и самата идея за него я пълнеше с гордост и нещо позитивно лепкаво. Може и Вселената да смяташе, че са последните индивиди нуждаещи се от сватба и задомяване, но нейният глас нямаше голямо значение.

Жак Пепен щеше да се превърне в новият му идол.Цялата разпаленост и бодър дух, с които показваше на зрителя как се обезкостява речния сом и как се прави канапе от зелен лук и бобени зърна, бяха запленителни.До такава степен, че сам Клинт заряза омлета и се зазяпа в екрана.
-Съвсем скоро очаквайте и книгата ми „отбрани рецепти за мариновани продукти.” на пазара.
О, колко прекрасно!Бартън щеше да си я купи, о дори щеше да подари една на директор Фюри.Човекът бе твърде напрегнат и това си личеше не само от стойката му, но и от начина, по който присвиваше устни.Малко се съмняваше ръководител от ранга на директора да прекарва каквото и да било количество време зад печката, но какво пък.Борбата между добро и зло все някога щеше да свърши и тогава какво?Щеше да му се наложи да намери някакво хоби.И какво по-хубаво от буркан маринован карфиол в компанията на Жак Пепен.Два буркана маринован карфиол в компанията на..
-После добавяте..Клинт.-омлетът бе потъмнял, а нашия герой ахна невярващо.Нима имаше подправка кръстена на негово име?Не..нещо му убягваше.Нещо русо, рошаво и женено за него.Нещо, което нямаше нищо общо с Жак.
-Боби-ухили се той и в следващия момент противопожарната система се включи.Малките бели сфери, окачени на тавана, записукаха неумолимо и започнаха да сипят студена вода.Клинт завъртя глава, достатъчно да отбележи, че омлетът съвсем успешно може да мине за въглен или за статуетка изобразяваща живота на Илайджа Ууд в абстрактен вариант.До тук с опитите му на готвач.
-Все още мога да застрелям някой гълъб.-отбеляза той, а тъмният му бритон залепна за челото благодарение на водата.Остави тигана с едно плавно движение върху плота, после затърси лъка си и мислено започна да прехвърля причините поради, които не стъпваше в местния супермаркет.Номер едно-нуждаеше се от тренировки.Номер две-управителят бе толкова дразнещ тип, че нямаше накъде повече.С плешивото си теме и нисък ръст по-успешно можеше да мине за реклама на антидепресанти.Или жив експонат от музея на човешката еволюция изобразяващ някакъв преход между маймуната и съвремения човек.
Щрак.
Нещо приврече погледа му.Полупрозрачната нощница изобщо не му помагаше.Сякакви зачатъци на концентрация се изпариха неимоверно и той се закова като пирон.После по лицето му пробягна самодоволна усмивка и съвсем забрави за целия безпорядък, който бе успял да сътвори за по-мало от час.Пето авеню след битка изглеждаше пъти по-подредено от малкия семеен хол на семейство Бартън.

- О, Клинт. Какво да те правя? - разбира се, че щеше да включи противопожарната система. Как иначе? Боби просто трябваше да се накаже заради това, че евентуално бе очаквала нещо по-различно. Дори спокойните семейни утрини носеха напрежението на изпуснат в детска градина снаряд и може би това бе едно от нещата, които не можеше изцяло да обясни. По-добре бе и да не се замисля особено; такива неща не свършваха хубаво.
Сега като че ли бе по-здравословно да се концентрира над малко по-прости неща. Евентуалните й надежди за закуска се пренасяха в малко по-късен етап на утрото а кухнята им можеше почти да мине за опропастена. Разруха и хаос намираше с лекота, така че очевидно трябваше да се направи нещо по въпроса. Можеше да обезвреди бомба за отрицателно време и само с една ръка (докато виси с главата надолу, разбира се) но с Клинт често се чувстваше обезоръжена. Малко или много това бе дало старт на нелепият им романс и след това сватбените камбани. Шест седмици не бяха много за да размениш халки, но в тяхната линия на бизнес можеше да се счита и за вид протакване. Живееха рисково, постоянно под стрес и прекалено много насочени пистолети. Боби смяташе, че е постъпила дори рационално съгласявайки се да стане госпожа Бартън. Дори и това да й спестяваше сутрешният душ- водата я бе измокрила цялата и от това ношничката бе още по-прозрачна- пак щеше да си струва.
- Не, не ми обяснявай. - жената си позволи добре премерена усмивка, приближавайки се напред. Деляха ги няколко сантиметри и за да го целуне се предполагаше да се надигне на пръсти. Точно така и направи, сложила ръце около врата му. Самата целувка бе много лека и носеща в себе си едно меланхолично "добро утро". Не предразполагаше към нищо повече, което май трябваше да остави впечатлението за вид странно наказание.
- Смятам, че ще е рационално правилно да ти поверя чистенето? Знам, че гориш от желание. - погледите им се срещнаха в точно този момент и под сладките думи се криеше заплаха. "Една думичка против и ще убедя Фюри да те сложи в екип със Старк и всички знаем това как свърши последният път...". Боби изглеждаше като истинско слънчице с топлата си усмивка и пшеничено руси коси; лесно човек можеше да я вземе за миловидна млада жена докато не извади незнайно от къде зареден до пръсване пистолет. Опасничко си беше да играеш погрешната игра с нея и някак си Клинт трябваше да подразбере в момента, че няма да се стреля по гълъби. Не и днес.
И понеже трябваше да му е гадно- а това никак не се оказваше трудна задача- младата жена се отдалечи, оставяйки халата да се свлече нехайно на земята. Да, нощницата определено бе повече прозрачна, от колкото нощница и Клинт трябваше да понесе един изкушаващо дълъг поглед към чифт изрязано дантелено бельо.

Не беше сигурен кое е по-кофти.Мисия със Старк или сладкото отмъщение, което му прилагаше Боби.Защото дантеленото бельо го изкарваше извън релси, а имаше работа за вършене.Една противопожарна аларма за обезвреждане, един омлет за редуциране и един гълъб за обстрелване.В тоза последователност.И тук комплексните му качества на супергерой се активираха скоростно.Докато се катереше върху големия кухненски шкаф в опит да спре пръскачките, успя да събори тигана с омлета.От страни изглеждаше адски непохватен, но за всичко си имаше причина и по-конкретно една част от тялото му, която твърде явно изразяваше мнение.О,да.Ненадминат супергерой и още как.Направо трябваше да се прекръсти на „човека омлет” или „РПА-разбивач на противопожарни аларми”
-Важен е подходът-господин Пепен продължаваше да пелтечи, а Клинт намери някаква скрита логика в подхвърлените думи.Приземи се плавно, взе лъка си в ръка и запрати една стрела към сферичните бабуни по тавана.Водата спря да пръска, а той остана невероятно доволен от гениалната си идея.И всичко заради Жак.Да, трябваше да го вземат в редиците на Отмъстителите.Щеше да се бие срещу злото с меч от праз лук и щит от арабски хляб.Гранати от чесън..
По дяволите.Имаше по-важна задача от това да обмисля бъдещия костюм на господин Пепен.Набързо се погрижи за нещастното подобие на омлет, загубило живота си по много трагичен начин.И после се спусна към спалнята.Боби все още беше с гръб към него, но той бе убеден, че елемента на изненада е напълно излишен, при положение, че инстинктите и работеха на макс.Да не говорим, че тежките му стъпки отекваха мощно в празния коридор и той не правеше нищо по този въпрос.Ръцете му се спуснаха към нея и обгърнаха талията и.
-Мхм, горя от желание.И няма нищо общо с парцал или кофа.
Добре, може би на моменти блесваше с интелект на седемгодишен, може би стреляше по гълъби и може би само може би съботираше супермаркетите.Но като цяло си бе съвсем нормален мъж със съвсем нормални биологични реакции.Само за миг бе успял да я притисне към стената и да повдигне пародията на нощница.Определено му харесваше, но щеше да му хареса дори още повече, ако лежеше на пода далеч от Боби.
-И преди да кажеш каквото и да било,да почистих.И не.Не прострелях гълъб.Но ще го направя.Ще стане перфектно задушено от него.-след тези думи се наведе напред и я целуна, блокирайки всякакви възражения от нейна страна.
Повдигна крака и и го постави върху хълбока си.За жалост той бе почти напълно облечен, което го накара да обмисли по-задълбочено нудизма като хоби.